„Моето гръцко лято“ носи усещането за онази истинска, местна Гърция - на малките островни общности, на музиката, която започва спонтанно, на събиранията край морето и на хората, които живеят в свой естествен ритъм.
В сцената има нещо, което напомня света на Никос Казандзакис - жизненост, простота, свобода и особена близост между човека, музиката и пейзажа. Фигурите сякаш са част от местна вечер, от традиционно събиране без показност, в което всеки просто е на мястото си.
Експресивен фигуративизъм с декоративно стилизирани човешки силуети и силно изразена релефна фактура.
Синьото море, белите форми и ритъмът на композицията носят духа на Цикладите, а релефно напластената боя на места наподобява морска пяна - и това съвсем не изглежда случайно. Тази фактура прави образа още по-жив, непосредствен и почти осезаем.
Това е моето усещане за гръцко лято - не като място, а като начин на живот.
Творбата носи авторски подпис, но към момента авторството не е установено.